Арменската църква в Русе

История на църквата

Арменската църква в Русе, създадена през далечната 1610 година, е една от най-старите действащи арменски църкви на Балканите. Повече от три века тя е жив символ на вяра, устойчивост и културно наследство, съхранен от поколения арменци в България.

Разположена в сърцето на Русе, църквата съчетава вековна история, архитектурна красота и духовна дълбочина. Тук вярващи и гости могат да се докоснат до богатата арменска традиция, да присъстват на богослужения в арменски стил и да научат повече за живота на арменската общност у нас.

Църквата „Сурп Аствадзадзин“ („Света Богородица“ ) в Русе е обявена за паметник на културата през 1987 година.

Исторически факти

гднГодина — събитие с известна дата◆Знак — трайна черта на храма, без дата
  1. ◆

    Защо част от църквата е под нивото на земята?

    По време на Османската империя немюсюлманските храмове не е било позволено да се извисяват над джамиите. Затова арменската църква е изградена частично под земята – като знак на смирение, но и като интелигентен архитектурен компромис, чрез който е съхранена вярата.

  2. 1832

    Пожарът, който не угаси вярата

    Първата църква е дървена – скромна постройка от 1610 г. После идва пожарът и не оставя нищо от нея. Но общността не се отказва и остава на същото място: през 1832 г. храмът е изграден наново, вече от камък. Именно тази сграда стои и до днес.

  3. ◆

    Три действащи и изключително красиви олтара

    Една от уникалностите на храма е наличието на три действащи олтара, богато орнаментирани, символични и активни и до днес – рядкост не само за арменските, но и за балканските църкви.

  4. ◆

    Тайният тунел – пътят към спасение

    Малцина знаят, че някога в храма е имало таен тунел, водещ извън тогавашните предели на Русе – единствена възможност за бягство при обсада. Макар тунелът вече да не съществува, поради съвременното строителство, автентичната врата към него все още се намира в интериора на църквата, като безмълвен свидетел на едно време, в което вярата е била въпрос на смелост и оцеляване.

  5. 1915

    Иконите, които никой не е поръчвал

    Повечето икони в храма са автентични – рисувани от истински майстори. Странното е друго: никой не знае как са стигнали дотук. Няма поръчка, няма дарителски надпис, няма записана дата на пристигане. Най-вероятното обяснение е и най-тежкото: донесли са ги хората, бягащи от геноцида. Хора, които са изоставили домове, земя и мъртвите си – но са носели иконите, за да ги спасят от огъня. Днес те висят по стените на този храм, а имената на онези, които са ги пренесли, са забравени.

  6. ◆

    Имена, издълбани в камъка

    Северната стена на църковния двор пази елементи от късното средновековие с надписи-графити на арменски език. Имена, дати, молитви – издълбани от хора, чиито лица не познаваме. Това е може би най-прякото докосване до миналото, което храмът предлага: не история, разказана от някого, а следа, оставена от самите тях.

  7. 1987

    Паметникът в двора

    1987 г. · арх. Арон Каракашян, София

    В двора на църквата стои паметник на жертвите от Арменския геноцид. Той не е поставен там от абстрактно съчувствие. През XX век общността в Русе нараства именно с бежанци от Западна Армения – хора, изгубили всичко освен вярата и езика си. За техните потомци този двор е и място на памет.

Прочетете подробния летопис на храма

Историята на църквата от 1944 до 2012 г., записана отвътре от инж. Бедрос Бакърджиян — по настоятелства, с имената на хората и делото на всяко поколение. Свещениците, служили тук от 1728 г. до днес.

Към летописа →