Историята на храма „Сурп Аствадзадзин“ – разказана отвътре

„Огромното старание, вложеният труд и материали от страна на наши сънародници за благоденствието на нашата църква за съжаление се губят във времето.“

---

Началото

По данни на А. Албояджиян още през 1450 година от Гафа много арменци се преселват в градовете Варна, Бургас и Русе. Арменският католически епископ Х. Апкарян сочи, че през 1610 година в града вече е имало арменско население. През 1640 година в Русчук се броят около 200 къщи с арменци, които се занимават с търговия.

През 1812 година църквата изгаря при пожар. През 1832 година е възстановена почти в сегашния си вид, с нови подобрения.

Оттук нататък летописът тръгва по настоятелства — по хората, които в различни времена са носили отговорността за храма.

Настоятелство IГодините, в които църквата трябваше просто да оцелее

социалистическият период, до 1991 г.

Това е периодът на наложения атеизъм. Почти всички имоти на църквата са национализирани. Без приходи настоятелството успява да поддържа храма, а заедно със свещениците не прекъсва нито ритуалите, нито църковните празници.

Камбанният звън е забранен — дори на по-значимите християнски празници. Звънели са въпреки заплахата от санкции.

Дяконите от онова време — Ардашес Минасян, Вачен, Сероп Шамасян, Арто Зенян — са били предупреждавани от партийните организации по работните си места да не участват в църковните литургии. До санкции не се е стигало. Това е записано по личния спомен на Арто Зенян, който сам го е изпитал.

От оскъдните данни за свършеното през тези години са установени: построяването на нова камбанария; изграждането на дублираща тухлена стена с циркулационни отвори в молитвената зала срещу влагата, проникваща от външните каменни стени — в техническо отношение много грамотно изпълнено; и построяването на санитарния възел до административната сграда.

През същия период общината отчуждава Арменската детска градина по улица „Николаевска“ — масивна двуетажна сграда с двор над два декара и няколко магазина — за построяването на жилищния блок „Житен клас“. След трудна борба с държавната администрация г-н Апелян успява да получи за църквата един двустаен апартамент в този блок.

По спомени на съпругата му Такухи Апелян, той сформира църковен хор от четири жени, което придава нов дух на литургията.

„Този период може би е един от най-тежките, защото църквите, макар и незатворени, бяха отречени от комунистическия режим.“

Настоятелство IIПървите години след промяната

1991 — 1992

Заляна е бетонната настилка в задния северен двор с улей за отвеждане на дъждовните води извън църковния двор. Подменено е подовото покритие в молитвената зала и пред олтарното пространство с теракотни плочки.

В края на 1992 г. Бердж Филип подава оставка и се оформя ново настоятелство.

Настоятелство IIIЗавръщането на имотите — и цената му

1993 — 1998

Демократичните промени отварят нови възможности — и нови трудности.

Тук летописът спира, за да разкаже за човека, на когото общността дължи най-много. Магазините по улица „Николаевска“ и Арменският дом „Ереван“ по улица „Дондуков Корсаков“ са дарени на арменската общност в Русе чрез църквата от г-н Куюмджиян — богат търговец, който прави даренията си след като се е изселил в Манчестър, Англия. Изпраща свой адвокат, който оформя нотариалните актове в България по тогавашните закони.

„Той е бил много далновиден — знаел е, че чрез църквата може да се запази един имот като арменски дом.“

Сключен е договор за отдаване под наем на магазините срещу задължение за основен ремонт. Идеята е добра: след национализацията от 1947 г. сградите са били лошо стопанисвани и в окаяно състояние. Договорът обаче е съставен с общи клаузи и по-късно създава сериозни неприятности.

През същия период е ликвидиран гробищният парк „Саръ Баир“ — около 12–14 декара, отчуждени срещу символична сума. На това място е построен жилищният комплекс „Дружба 3“. Въпреки упорития отказ на общината, която смята, че църквата няма нужда от жилище, г-н Артунян успява да отстои един двустаен апартамент като имот на храма.

Със средствата от отчуждаването е закупено дворно място с къща на улица „Стефан Стамболов“. Къщата е напълно амортизирана и е решено имотът да се включи в строеж на жилищен блок срещу обезщетение в апартаменти, магазини и гараж. Договорът е сключен през 1994 г. Строежът обаче спира — фирмата изпада в несъстоятелност.

Приведени са в добро състояние надгробните плочи в южната част на църковния двор. Те са останали от годините след построяването на храма. Предполага се, че определени хора са били погребвани в двора на църквата — вероятно дарители или църковни дейци — но данни за тях няма, освен това, което е изсечено върху самите плочи.

През 1996 г. е ремонтиран Арменският дом „Ереван“.

Настоятелство IVОсем години съдебни зали

1998 — 2006

Периодът е белязан от криза в държавата и от фалити. Замразеният строеж по „Стефан Стамболов“ стои недовършен. През 2000 г., след многократни безрезултатни срещи, настоятелството завежда съдебен иск за прекратяване на договора. Пред заплахата да загуби и построеното, фирмата тегли нов заем и довършва — нотариалните актове са предадени чак през 2009 г.

Същата година се появява и втори проблем: наемателят на магазините изпада в несъстоятелност, отказва да напусне и продължава да събира наеми, без да ги превежда на църквата. Издръжката на храма се затруднява тежко.

Следват дълги дела в Районен, Окръжен и Върховен съд, докато правата на църквата бъдат възстановени. Когато настоятелството най-сетне влиза във владение, състоянието на сградата е трагично, а ключовете са подхвърлени.

Оттам нататък започва възстановяването: изграждане на самостоятелни санитарни възли във всеки магазин с ток, вода и канализация; подмяна на желязната фасадна дограма с алуминиева; ново осветление; ремонт на покрива; преустройство на помещения. До края на 2005 г. приходите достигат ниво, което позволява имотът да се приведе във вид, годен за нормално ползване.

Апартаментът в „Дружба 3“ е приет с Акт 16 и е предоставен под наем срещу символична сума на семейство, дошло от Армения — жест на съпричастност от страна на църквата, докато хората стъпят на краката си. Те от своя страна с годините правят подобрения в жилището за своя сметка.

В самия храм през тези години е ремонтиран покривът и стряхата, за да спрат течовете и да бъдат опазени ценните фрески над молитвената зала. Подменен е покривът на жилището и складовото помещение в двора. Закърпена и боядисана е външната мазилка. Построен е навес с огнище в северната част на двора, както и стабилна маса за подготовката на храмовия празник.

През 2000 година трите олтара, детайлите на дърворезбата и църковните утвари са заснети и събрани в албум — първото системно документиране на храма. Извършена е и пълна инвентаризация.

Административната сграда и училището. След 1950 г. в административната сграда се открива Арменска детска градина, възобновявайки дейността си след прекъсване. Броят на децата и на обучаващия състав намалява — особено след разрушаването на Арменското училище през 1967 година. Градината се задържа до около 2016 г., след което се премества в Арменския дом „Ереван“. През 2000 г. сградата е ремонтирана.

Паметникът на геноцида. Поради пропукване и потъване на почвата около него, както и на самия паметник — следствие от неподходящи материали при градежа — през 2001 г. той е възстановен изцяло и облицован с гръцки мрамор. Възстановени са и отделни елементи, откраднати или унищожени през годините. По остатъци от старата облицовка се установява, че паметникът е построен през 1987 година по проект на архитект Арон Каракашян от София.

Идеята за музей. През този период се ражда замисълът за стая-музей. Голяма част от старите книги и утвари са изгорели при пожара. Част от онова, което е оцеляло, е донесено като реликви от спасените от геноцида сънародници от Западна Армения през 1905, 1915 и 1922 година. Проектът е одобрен от Министерството на културата, тъй като църквата е обявена за исторически паметник. Средства обаче няма и строежът се отлага.

Замислена е и подмяната на старите, напълно амортизирани полилеи в молитвената зала. Намерена е фирма и е получена оферта, но сумата не е налична. Задачата остава за следващото настоятелство.

Настоятелство VДарът от Ню Йорк и среброто под боята

2006 — 2010

Онова, което предишното настоятелство не е могло да завърши поради липса на средства, тук намира решение — и то идва отвъд океана.

Арменското общество „Арарат“ от Ню Йорк, благодарение на активността на неговия председател г-н Жанет Далян, прави дарение. През юли 2006 г. покупката е осъществена. Полилеите пристигат на части и са сглобени и монтирани в молитвената зала. Старите централен и два малки полилея са реставрирани — трудна задача, защото липсващите и счупени части не се предлагат никъде като резервни.

Със същото дарение е сменен и начинът на отопление: старите печки са бракувани и е прекарана газова инсталация.

„Сърдечни благодарности към нашите сънародници от Ню Йорк, които не са забравили, че има много арменци, пръснати по света, чиито финансови възможности са ограничени.“

А сега най-странната история в този летопис.

В храма е имало един стар полилей, който десетилетия наред е изглеждал като непотребна вещ. Някъде между 1945 и 1965 година някой го е боядисал изцяло с блажна боя и го е омотал в стърчащи кабели и фасунги — все едно е обикновено, зле поправено осветително тяло.

Преди да бъде изхвърлен, случайно се открива, че под боята той е изработен от сребро.

Под пластовете се появяват и надписи. От тях става ясно, че полилеят е изработен от материали и утвари, разтопени след големия пожар, унищожил църквата. Направен е по желание на русенската арменска общност, с дарения, при елитен майстор-златар. Цялата му история е изписана на арменски върху самия него.

Авторът на летописа стига до заключение, което обяснява всичко: маскировката най-вероятно е била нарочна — за да бъде опазен предметът от изземване в полза на държавата около 1946 година, по примера на онова, което вече се е случвало другаде.

Някой е решил, че най-сигурното скривалище е грозотата. И е бил прав — сметката му е излязла вярна половин век по-късно.

По същото време, при прокарването на канализация в двора, са открити и други предмети, укрити в пепелта на изоставено огнище. Спасени са и казаните за приготвянето на Мадах.

Настоятелство VIНовият облик

2010 — 2012

Извън храма са ремонтирани терасата над магазините и козирката на автосервиза, изградено е ново самостоятелно електрозахранване за целия имот с отделни измервателни уреди.

В двора е стабилизирана северната подпорна стена по улица „Екзарх Йосиф“, а откъм съседния двор — по проект на строителен инженер — е изградена масивна железобетонна подпорна стена. Старата каменно-зидана стена е създавала опасност от срутване; с това опасността от свличане на земни маси и разрушаване на оградата е избегната.

През 2011 година дворът придобива днешния си вид. Съборена е старата кирпичена ограда откъм улиците „Екзарх Йосиф“ и „Братя Миладинови“ и е изградена нова — със същата конструктивна и художествена стойност, под ръководството и с личното участие на Харутюн Папазян. Източната част на двора е разчистена от камъни, строителни отпадъци и обрасли храсти, засята е с трева и плодни дръвчета. Зад Паметника на геноцида е оформен детски кът с пейки и люлки.

Обгорени и възстановени са колоните и гредите около централния вход, върната е загубената с годините дърворезба. Подменени са всички врати и прозорци с нова дървена дограма — с изключение на централната врата, която има своя историческа и художествена стойност. Възстановен е и надписът над входа, „Сурп Аствадзадзин“, с арменски букви от специално подбрано дърво със златист цвят.

В молитвената зала са реставрирани около 80% от картините и са подменени рамките им. За художниците и дарителите им не се знае нищо.

„Прекланяме се пред таланта им и отговорността, с която са работили и оставили след себе си тези творби.“

Трима съвременници са дарили свои творби на храма:

• г-жа Хачерян от Русе — „Христос, разпнат на кръста“ и „Молещият се Христос в Гетсиманската градина“
• г-жа Хадавян от София, майка на свещеника Дер Дирайр Хадавян — „Христовото кръщене“ и „Покръстването на цар Тиридат от Григорий Просветител“
• г-н Гилев от Русе — „Снемането на Христос от кръста“

Възстановени са орнаментите по тавана. Трите олтара са освежени, като основните цветове са променени от златисто и бяло към златисто и червено по идея на Дер Дирайр; добавени са херувимите и всевиждащото око. Подменено е изцяло осветлението — към централния олтар са насочени прожектори, които придават величествен вид на най-важното място в залата.

Направено е и нещо, което променя усещането за древност на храма: премахната е изкуствената стена в олтарното пространство и под нея се появява оригиналната каменна зидария от градежа на църквата.

Стените, колоните и детайлите са освежени от група младежи, включили се с доброволен труд. Специални благодарности се отправят към Арто Лезетян, който с доброволен труд прецизира оформянето им.

Музеят. Строежът, замислен години по-рано, започва през 2006 г. и завършва през 2010 г. Голям дял за осъществяването му има инж. Бохос Шамлиян, който с големи трудности осигурява необходимия банков заем — във време на икономическа криза с постоянно променящи се лихви. Всички стари книги и ръкописи са обработени против гниене и мухъл и подредени. Онова, което десетилетия е стояло скътано по шкафовете, най-сетне излиза на показ.

А с построяването на новото помещение сградата на църквата, погледната отгоре, се оформя като голям кръст.

През 2011 година, от името на Архиерейския наместник, отец Дер Дирайр връчва юбилейни плакети по повод 140 години от Арменската епархия в България на Гаро Саркисян и Бедрос Бакърджиян — за предаността и всеотдайността им към църквата.

През 2012 година Църковното настоятелство подава оставка.

---

Свещенослужителите

По записки на г-н Гиликян, историк по въпросите на диаспората в България, и по спомени са издирени свещениците, служили в храма „Сурп Аствадзадзин“ през близо три столетия:

През 1997 година почива Дер Агоп — свещеникът, който в най-тежкия период на наложения атеизъм служи вярно и не допуска затварянето на църквата.

От юли 1999 година духовен пастир на храма става Дер Дирайр Хадавян. През 2008 г. той издава арменската Света Литургия на арменски и български език — така тя става разбираема за миряните, които дотогава са слушали богослужението и са усещали смисъла му, без да разбират съдържанието. През 2010 г. Литургията вече е отпечатана в брошури и разпространена в другите църкви на Арменската епархия в България.

След 2000 година се утвърждават и няколко традиции: отбелязването на 24 април, Деня на арменския геноцид, за първи път организирано в центъра на града, с шествие до двора на храма и полагане на венци пред Паметника; и ежегодният съвместен молебен на Арменската, Католическата, Евангелистката и Българската православна църква по повод Седмицата на обединението на християнските църкви.

---

Благодарности

Летописът завършва с имената на онези, без които нищо от описаното не би било възможно.

Основни спонсори през годините на ремонтите и обновяването: Бедрос Пехливанян и Епрем Кондаян.
Сем. Мари и Арменаг Бакърджиян — за дългогодишната поддръжка на храма със санитарно-хигиенни материали.

За изграждането на оградата и оформянето на църковния двор:
Арман Ексиозян · Васкен Татевосян · Кеворк Твапанян · Артур Торосян · Манук Манукян · Емил Енчев · Емил Татеосян · Бохос Гарджарян · Владимир Беев · Карен Татевосян · Степан Йеремян

И на всички организирани младежи, които с труда си помогнаха за доброто състояние на храма и двора.

Това е публичното издание на летописа. Пълният текст, с подробностите за имуществото и вътрешния живот на храма, се пази в архива на църковната общност.