На улица „Братя Миладинови“ в Русе две сгради се гледат от двете страни на платното. На номер 18 е Арменската апостолическа църква „Света Богородица“. На номер 37, точно отсреща, стои четириетажна сграда — днес празна и заключена. Няколко крачки ги делят. И близо век и половина обща история.
В празната сграда е било арменското училище.
Едно училище, две имена
Възрастните хора от общността го наричат по два начина — „Сурп Месроб Мащоц“ и „Месробян“. Звучат като две различни училища. Всъщност са едно и също.
„Сурп“ значи „Свети“. А Месроб Мащоц е монахът, който през 405 г. сяда и измисля азбука за народа си — тридесет и шест букви, с които арменският оцелява там, където други езици са се стопили в чуждите. „Месробян“ е всекидневната, галената форма на същото име — „Месробово“, „на Месроб“, с онова окончание -ян, което носят и толкова арменски фамилии.
Тоест и двете имена са арменски: едното е тържественото име на светеца-покровител, другото — това, което децата са изричали всяка сутрин на път за час.
Училище в чужда страна, кръстено на човека, дал на народа му буквите. Трудно може да се каже по-ясно за какво е служило то.
Летописът на една учителка
Историята на това училище се крепи най-вече на един човек — учителката Виолета Метоян.
Тя е водила летописа му: обикновена тетрадка, в която година след година е записвала какво се случва. Записките ѝ стигат от XIX век чак до 1961 г. Днес тетрадката се пази в Държавен архив – Русе — там я открива историкът Хачик Лебикян, докато събира материал за книгата си „Арменската общност в Русе от XVII век до 2022 г.“.
Без тази тетрадка щяхме да знаем само, че училището го е имало. Заради нея знаем как е съществувало.
Какво всъщност става след 1944 година
Често ще чуете, че арменското училище в Русе е затворено веднага след 9 септември 1944 г. Документите разказват друго.
Изследването на Юра Константинова и Ивайло Начев за арменската общност в социалистическа България показва, че след 1944 г. арменските училища в страната продължават да работят — в единадесет града, с около 1000 деца общо. Закриването им идва по-късно и постепенно, като част от политиката на новата власт спрямо малцинствата.
За Русе имаме и пряко доказателство. В книгата на Лебикян е поместена архивна снимка на ученици от четвърти клас, направена през 1956 година. А летописът на Метоян стига до 1961 г.
Разликата не е дребна. Между 1944 г. и началото на 60-те цяло поколение деца е учило арменски в тази сграда. Днес тези хора са в осемдесетте си години — и са сред нас. Ако бяхме приели удобната дата, щяхме да задраскаме ученическите им години с един замах.
Новата сграда
През 1967–1968 г. на мястото на старото арменско училище израства нова сграда. Отначало тя носи само номер — XII Основно училище. По-късно получава име: Основно училище „Пейо Яворов“. Но остава това, което мястото е било открай време — училище.
Дребна, но красива подробност: старата сграда си отива, а предназначението на мястото остава. Деца продължават да влизат през същата порта, срещу същата църква — само че вече на български.
Краят
Основно училище „Пейо Яворов“ е закрито със заповед на министъра на образованието от 14 май 2008 г. По простата, позната причина на нашето време — няма достатъчно ученици.
Сградата минава към ОУ „Ангел Кънчев“, но през 2015 г. и то се отказва от нея. През 2021 г. две русенски читалища кандидатстват да наемат втория и третия етаж и да ги превърнат в образователен център.
Така мястото срещу църквата е било училище от XIX век до 2008 г. — през три имена, две азбуки и няколко държавни устройства. Близо век и половина, без прекъсване.
Молба към читателя
Тази история има един пропуск, който не можем да запълним сами: снимките.
В архивите и в мрежата почти няма кадри от русенското арменско училище. Но в чекмеджетата и албумите на русенските арменски семейства със сигурност има — класни снимки, тържества, учители, дворът срещу църквата.
Ако у вас има такава снимка, или ако сте учили тук и помните имена и случки, обадете ни се. Ще ги сканираме, ще ви ги върнем и ще ги запазим — с името на този, който ги е дал.
Пишете ни на info@armenian-church.com или през страницата за контакти.
Едно училище живее, докато има кой да разказва за него.
Източници
- Хачик Лебикян. „Арменската общност в Русе от XVII век до 2022 г.“, 2022 г. — издадена с подкрепата на Община Русе и Общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган“. Съдържа глава за Основно училище „Месробян“ и архивната снимка от 1956 г.
- Летопис на училището, воден от учителката Виолета Метоян (XIX век – 1961 г.). Държавен архив – Русе.
- Юра Константинова, Ивайло Начев. „Арменската общност в социалистическа България между репатриацията и американската мечта“, изд. „Факел“, 2019 г.
- Решение на Общински съвет – Русе от 20 май 2021 г. относно сградата на бившето ОУ „Пейо Яворов“, ул. „Братя Миладинови“ №37.
Сведението за строежа на новата сграда през 1967–1968 г. е по спомени на членове на русенската арменска общност. Ако разполагате с документ, който го потвърждава или уточнява, ще се радваме да го добавим.