Думата „Бадарак“ (Պատարագ – Patarag) означава „приношение“ или „жертва“. Това е най-свещеното богослужение в Арменската апостолическа църква и съответства на Божествената литургия в православната традиция. Бадаракът не е просто молитвено събрание на вярващите, а върхът на църковния живот и венецът на всички тайнства.
В центъра на Бадарака стои Христовата жертва. Църквата не извършва ново жертвоприношение, а тайнствено участва в единствената и вечна жертва на Господ Иисус Христос. Сам Христос е едновременно Първосвещеникът, Който принася жертвата, и Агнецът, Който се принася за спасението на света.
Арменската традиция обобщава същността на Бадарака с думите:
„Христос, принасяйки Себе Си в жертва, се раздава сред нас.“
Затова всеки вярващ, който пристъпва прага на храма, е призован да се подготви духовно чрез молитва, покаяние и изповед, а също и телесно чрез пост и въздържание според църковните предписания.
Завесата в арменския храм
Една от особеностите на арменските храмове е употребата на завеса пред олтара. Тя има древен произход и напомня както завесата на Йерусалимския храм, така и тайнствения характер на евхаристийните действия.
Определени ритуали трябва да са скрити от очите на хората, като например в началото наричането на светите дарове. По-късно причащението на свещенослужителите- спомен на „Тайната вечеря“ и трети път- умиването на приборите.
Завесата се затваря и отваря в определени моменти на богослужението. Това не означава, че нещо се „крие“ от народа, а подчертава, че се извършват свещени действия, които водят вярващите към благоговение и съзерцание на Божията тайна.
Символът на вярата
По време на Бадарака се произнася Никео-Цариградският символ на вярата. Той е израз на общата християнска вяра, формулирана на Първия вселенски събор в Никея (325 г.) и допълнена на Втория вселенски събор в Константинопол (381 г.), много преди разделенията между християнските църкви.
Произнасянето на Символа на вярата свидетелства, че всички присъстващи изповядват една и съща апостолска вяра.
Двете основни части на Бадарака
Традиционно Бадаракът се разделя на две основни части.
- Йерахаиц Бадарак – Литургия на оглашените
Това е първата част на богослужението. В древността в нея са участвали както кръстените християни, така и оглашените – хората, които се подготвяли за Кръщение.
В тази част се четат откъси от Свещеното Писание, отправят се молитви и се възвестява Божието слово. Това се прави, за да се знае, че всички, които ще останат до край в храма изповядват една и съща догматика, тази на вселенската църква.
Завършва с произнасянето на Символа на вярата.
- Хавадацялнери Бадарак – Литургия на верните
Следва същинската Евхаристийна част, предназначена за пълноправните членове на Църквата.
Свещеникът се подготвя за този момент, като сваля всички украшения от себе си, защото до сега той е символизирал Христос, но предстои Божият Син сам да дойде на трапезата. От този момент се смята, че цялото небесно войнство слиза при нас, за да прислужва на Христос.
Тук започва принасянето на светите Дарове. Хлябът и виното се поставят на светия престол и цялото богослужение се насочва към тайната на Евхаристията.
Според вярата на Арменската апостолическа църква, всички с апостолско приемство, православни, католици и копти, хлябът и виното не са просто символи, а действително стават Тяло и Кръв Христови чрез действието на Светия Дух.
Евхаристийният канон
Сърцето на Бадарака е Евхаристийният канон, който е претворяването на хляба и виното в Плът и Кръв Христова.
Тук Църквата:
- споменава Света Богородица, апостолите, мъчениците и всички светии;
- възпоменава Тайната вечеря;
- възнася благодарение към Бога;
- призовава Светия Дух върху Даровете;
- извършва възпоменание на Христовите страдания, смърт, Възкресение и Възнесение;
- отправя молитви за живите и починалите.
По този начин земната и небесната Църква се съединяват в едно общо богослужение.
Евхаристийният канон приключва с потапянето на хляба във виното символ и на Христовото кръщение. Следва Причащение и последната благодарствена част, след която народът се освобождава с мир!
Символиката на литургичните действия
Арменската литургия е наситена със символика, която припомня различни събития от живота на Христос.
Сред най-често посочваните тълкувания са:
- слизането и обикалянето на храма от свещеника – Христовото идване сред хората и Неговата проповед;
- възкачването към олтара – Възнесението Господне;
- Вераперум (Възношението на Даровете) – победата на Христос над смъртта и ада. Момента, когато разби портите адови и възнесе душите на окованите.
- затварянето на завесата – тайнствените моменти на Тайната вечеря;
- потапянето на осветения хляб в осветеното вино – Кръщение Господне
- причастието – общението на вярващите с Христос.
Трябва да се отбележи, че някои от тези символични тълкувания са по-скоро духовни и литургични обяснения, отколкото официални догматически определения.
Светото Причастие
Кулминацията на Бадарака е Светото Причастие.
Арменската църква вярва, че в Причастието вярващите приемат истински Христос – Неговото Тяло и Кръв. Това е най-пълното възможно общение между Бога и човека в земния живот.
След Причастието следват благодарствени молитви и народът се отпраща с благословение и мир.
Духовният смисъл на Бадарака
Бадаракът не е само последователност от молитви и красиви песнопения. Той е живо участие в спасителното дело на Христос. Чрез него вярващите се съединяват не само помежду си, но и с апостолите, мъчениците, светиите и всички поколения християни преди тях.
Красивите песнопения са, за да пресъздадат правилното душевно настроение на определения момент. Движенията, каденето, завесата и всички литургични действия служат на една цел – да въведат човека в тайната на Божието присъствие и да го направят участник в небесното богослужение.
Точно затова в арменската традиция Бадаракът се възприема не просто като служба, а като среща с живия Христос, Който „принася Себе Си и се раздава сред нас“.