Празник на светлината, вярата и новото начало
Рождество Христово е най-радостният и светъл празник в Арменската апостолическа църква. Той принадлежи към т.нар. Дахавари – петте най-големи и най-тачени църковни празници. Именно с Рождество Христово започва и новото летоброене, което бележи духовното обновление на човечеството.
Раждането на Спасителя – символ на мир и любов
Исус Христос се ражда във Витлеем при изключително скромни условия и живее едва 33 години. Въпреки краткия си земен живот, Неговото служение е изпълнено с дълбока саможертва, любов към човечеството и пълна отдаденост на Бога. От раждането Му до разпъването на Кръста, животът на Христос остава пример за смирение, милосърдие и духовна сила.
Затова Рождество Христово не е просто историческо събитие, а празник с дълбок символизъм – празник на мира, надеждата и любовта между хората.
Защо арменците празнуват Рождество Христово на 6 януари?
По древна апостолска традиция Арменската апостолическа църква чества едновременно Рождество Христово и Кръщението Му (Богоявление) на 6 януари. В първите векове всички християнски църкви са отбелязвали празника именно на тази дата.
По-късно, след 335 г., Римокатолическата църква премества честването на Рождество Христово на 25 декември, като отделя Кръщението на Христос на 6 януари. Причината за тази промяна се крие в желанието на западните църковни отци да заместят упорито съхранявания езически празник на слънцето Митра (известен в Армения като Михър), който се е празнувал именно на 25 декември.
Арменската църква обаче остава вярна на древната апостолска традиция, запазвайки единството на празника.
Кръщението на Исус – Водосвет
Кръщението заема особено важно място в ранното християнство и се чества като едно от седемте тайнства на Арменската апостолическа църква. То е осветено от Йоан Предтеча, наречен Кръстител, който проповядвал Богоявлението.
Като приема кръщение в река Йордан от Йоан, самият Исус дава пример на човечеството. В памет на този свещен акт, на 6 януари – след тържествената литургия за Рождество Христово – се извършва ритуалът Водосвет.
В древна Армения кръщението се е извършвало край реки и водоеми, по примера на река Йордан. С течение на времето ритуалът започва да се извършва в храмовете. По традиция се избира кръстник, който дарява църквата за богоугодно дело като израз на благодарност и чест.
Джъракалуйц – арменската Бъдни вечер (5 януари)
Джъракалуйц, което в превод означава „запалване на светилници“, е арменската Бъдни вечер и винаги се отбелязва на 5 януари.
В този ден се отслужва тържествена литургия, която започва в 17:30 ч. и завършва около 20:00 ч. Възвестява се раждането на Христос, раздава се причастие и вярващите се поздравяват с радостната вест.
След службата миряните отнасят в домовете си запалените свещи от храма – символ на Божествената светлина и благословението на църквата. Тези светилници напомнят за Витлеемската звезда, която е указала пътя на тримата влъхви към Младенеца Исус.
Поздравът в тази вечер гласи:
„Кристос дзънав йев хайднецав, Цез йев мез менц аведис!“
(Христос се роди и ни се яви – на вас и на нас велика блага вест!)
Отговорът е:
„Орхнял е хайднутюн Кристоси!“
(Да е благословено явяването на Христос!)
Трапезата на Бъдни вечер
Бъдни вечер, наричана още Хътум или Хътуми кишер, се отбелязва със скромна постна вечеря. Трапезата традиционно включва седем постни ястия, както и на Нова година.
Вечерята се нарича „Марама джаш“ – храната на Мариам, тъй като според преданието Света Богородица сама е засяла, отгледала и смляла семената на граха и нахута (сисер). По някои традиции ястията трябва да бъдат предимно бели. За разлика от българската православна традиция, в арменската кухня е позволено постите да завършат с риба.
Дзънунт – Коледа (6 януари)
На 6 януари, празника Дзънунт, арменците отбелязват Коледа – първия и най-радостен от Дахавари. В този ден се отслужва тържествена литургия, посветена на Рождество Христово, след която веднага започва ритуалът на Светото Кръщение.
Свещеникът капва няколко капки миро от сребърен съд във форма на птица във водата, с която поръсва вярващите. Осветената вода се отнася по домовете с дълбоката вяра в нейната очистителна, лечебна и благословена сила.
Духовният смисъл на празника
За Арменската апостолическа църква Рождество Христово е празник на любовта между хората и мира между народите. Обединяването на Рождество и Кръщение носи дълбок смисъл – арменецът-християнин още с раждането си се свързва с Христовото учение и духовен път.
Това е празник на светлината, вярата и новото начало – както в личния живот, така и в историята на човечеството.