Преди да влезете в молитвената зала на нашия храм, минавате през кавита – малкото преддверие пред входа. В арменската традиция това е мястото между улицата и олтара: тук човек оставя света отвън и се подготвя за молитва.
Малък, защото така е трябвало
В Армения кавитите на старите манастири, като Гегард и Санаин, са просторни и богато украсени. Нашият е скромен – и това има своята история.
Храмът е построен през 1610 г. като дървена сграда. След пожар е изграден наново през 1832 г., вече от камък. По онова време османските закони изисквали християнските храмове да са вкопани в земята и да не са по-високи от джамиите. Затова църквата е наполовина под земята, а кавитът е по-ниско от улицата. Слизането към него и днес се усеща като преход – от шума отвън към тишината вътре.
Стените са от камък. На северната стена на църковния двор има надписи-графити на арменски от късното средновековие – малки следи от хората, минали оттук преди векове.
Какво се случва в кавита
Тук вярващите се събират преди литургията и остават да поговорят след нея. Особено пълно е на големите празници – Сурп Аствадзадзин (Успение Богородично), когато почитаме покровителката на храма, и Вартавар (Преображение Господне).
Кавитът винаги е бил и място на общността. Когато след Арменския геноцид в Русе пристигат бежанци от Западна Армения, именно около храма хората намират опора, език и памет. Наблизо е било и арменското училище „Сурп Месроб Мащоц“.
Тунелите и ниската врата
Под храма има тунели, които някога са водели извън града – път за спасение при опасност. Части от тях са запазени. В храма и днес може да видите ниската врата, през която се е влизало в тайния тунел.
През 2012 г., за 400-годишнината на храма, в едно от помещенията беше подредена музейна стая с редки книги и реликви.
Кавитът е малък, но пази същото, което пази и целият храм: вярата и паметта на арменците в Русе, повече от четири века.
Блог