Покровител на вярата, смелостта и младите хора
Свети Саркис, известен още като Сурп Саркис Зоравар (Св. Саркис Военачалник), е един от най-почитаните светци в Арменската апостолическа църква. Той живял през IV век и останал в историята като символ на непоколебима вяра, мъжество и християнско свидетелство.
„Нито меч, нито заплаха могат да отлъчат човека от любовта Христова, когато сърцето му е изпълнено с вяра.“
(предание, приписвано на Свети Саркис)
Военен и християнин
Саркис бил високопоставен военен, назначен от римския император Константин Велики на служба в родната си провинция Кападокия. Като военачалник той се отличавал с честност, справедливост и грижа за войниците си, но преди всичко – с дълбоката си християнска вяра.
След смъртта на Константин на власт идва император Юлиан Отстъпник (361–363 г.), който се отказва от християнството и започва гонения срещу християните. Заради заплахата за живота си и заради вярата си, Саркис заедно със своя син Мардирос (Мартирий) напуска Римската империя.
Проповед в Армения и служба в Персия
Първоначално те намират убежище в Армения, където Саркис активно проповядва Божието слово. Благодарение на неговото свидетелство много хора приемат християнството и се покръстват.
По-късно Саркис се отправя към Персия, където персийският шах Шабух II (310–379 г.) го назначава за командир на римско-персийската граница. Въпреки високия пост, Саркис остава верен на Христос и не се подчинява на езическите религиозни практики.
Мъченическа смърт
След време шахът нарежда на Саркис да отдаде почит на идолите и на свещения огън – основен елемент на персийската религия. Саркис категорично отказва. Разгневените жреци първо убиват сина му Мардирос, а след това извеждат самия Саркис извън селището и го обезглавяват.
Четиринадесет от неговите войници, които също били християни, се опитали да го погребат с почести, но били заловени и също умъртвени заради вярата си.
Почит като светец
Мъченическата смърт на Саркис, Мардирос и 14-те войници заради правата вяра е причината те да бъдат канонизирани като светци. През V век Месроб Мащоц пренася мощите на Свети Саркис от Сирия в Армения, в селището Карп, област Ван.
Празникът на Свети Саркис
Празникът на Свети Саркис е подвижен и се отбелязва в периода между 11 януари и 15 февруари, след петдневния пост Арачаворац (Първородци), установен от Свети Григорий Просветител (Сурп Крикор Лусаворич).
В арменската традиция Свети Саркис е почитан и като покровител на младите хора и влюбените. Съществуват народни обичаи, според които в нощта срещу празника младежите се молят за любов и благословен брак.
Легендата за Свети Саркис и бързия кон
Според арменско народно предание, в нощта преди празника на Свети Саркис той обикаля земята на бял кон, благославяйки онези, които го търсят с чисто сърце.
Младите хора вярват, че ако в навечерието на празника ядат солена питка и не пият вода, Свети Саркис ще им се яви насън и ще им покаже бъдещия спътник в живота, като подаде вода или ги поведе по пътя на любовта.
Следи от конските му копита, намерени в брашно или сняг, се смятат за знак на благословение и сбъдната молитва.
Имен ден празнуват:
Саркис, Серко, Мардирос, Мардиг, Мардо